брътвèж м. Празно, безсмислено говорене; брътвене, дърдорене. Сам Шибил беше седнал на един камък, усмихваше се, слушаше брътвежите на момичето. Какво приказваше то?... Думи, които не значат нищо, думи, които се забравят. Йовков.