|
бряг, брегъ̀т, брегà, мн. бреговè, бря̀га (сл. ч.), м. 1. Земята покрай река, море и пр. Дунавът беше тих и спокоен. Водата му се лъщеше срещу утринното слънце и двата му бряга бързо бягаха назад към Русчук. Влайков. И корабът се носи леко / с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко / вий, родни брегове. Яворов. 2. Разш. Висока, отсечена страна на дол, ров и под. На пътя ни се изпречва дълбок дол с отвесни като стени брегове. Йовков. 3. Прен. Предел, край, граница. Дор нашта мисъл тича надалеч и няма бряг на нашето мечтание, поети може и да няма веч — / поезията вечно ще остане. Вазов.
|