бряст, бря̀стът, бря̀ста, мн. бря̀стове, бря̀ста (сл. ч.), м. Бот. Широколистно високо, клонесто дърво, с назъбени листа. Ulmus campestris. Високите брястове се прегъваха от силата на вятъра. Вазов. Под сенките на крайпътните брястове почиваха колите. Хар. Русев.
|