|
бỳден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не спи. Зиме той стоеше в стаята си по цял ден и не можеше човек да познае, спи ли или е буден. Елин Пелин. Градът беше още буден и улиците шумни. Вазов. || Който бди, който е нащрек. Будно око. Будно внимание. 2. Който проявява живост, бодрост; жив, бодър. Беше хладна и ясна есенна утрин. В селото се чуваха будни гласове. Елин Пелин. Поточето играе и бърбочи, / кат малко птиче будна песен пей. Вазов. 3. Който изразява интелигентност. Той беше човек петдесетгодишен, но с будно и енергично лице. Вазов. Буден ум. Буден интерес. || Най-съзнателен в обществено отношение. Горяха къщите на селяните, арестуваха или избиваха най-будните синове на народа от градове и села. Ив. Хаджимарчев.
|