|
бỳдя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Прекъсвам някому съня. Нани, нанкай, рожбо мала! / Майка ти е сън заспала — / от сън сладък не буди я! П. П. Славейков. || Прен. Смущавам, нарушавам спокойствието. Ни един гръм не буди тишината. Л. Стоянов. 2. Прен. Предизвиквам, възбуждам. Може би душата му сега е обзета от бодрото и радостно чувство, което буди благословеният труд. Влайков. Дългите му извити като два сърпа мустаци придаваха юнашки вид на господарската му външност и будеха почит. Елин Пелин. Будя интерес. Будя завист. Будя радост. будя се страд.
|