|
бỳен, бỳйна, бỳйно, мн. бỳйни, прил. 1. Който се движи или се проявява с голяма сила; силен, неудържим, стихиен, мощен. По небето, / разгонени от буйни вихри, / в безреда облаците бягат. Яворов. През средата на тоя остров течеше буйна и мътна река. Елин Пелин. На огнището гореше буен огън. Влайков. Буйна игра. Буен смях. Буйна песен. 2. Който е израсъл бързо и обилно, гъсто. Обширните ливади, обрасли в буйна трева, се смееха под слънцето. Елин Пелин. А тихият вечерник развява изскочилите изпод калпака му буйни къдри. Влайков. И развели буйни гриви, над пожънатите ниви, / като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Смирненски. 3. Прен. Който е невъздържан, необуздан; страстен, пламенен, горещ. Невъздържан и буен, той беше готов да се скара с всеки. Йовков. Буен кон. Буйна младост. Буйна кръв.
|