|
букаѝ, ед. няма (тур.). Желязна верига за спъване на кон. Чува там букаи и удари на копита, влиза вътре и вижда собствените си коне, вързани и спънати. Йовков. || Окови. Някой мрачен дух в скалите / оковал ги бе отколя; / аз разбих им букаите, / пуснах клетите на воля. Вазов.
|