|
бỳква ж. 1. Знак от азбуката, с който се отбелязва отделен звук от човешката реч. И аз засричах щастливото писмо на леля Дъмша, написано с детски почерк, без главни букви и без знаци. Елин Пелин. Малка буква. Печатна буква. 2. Печ. Металическа отливка за такъв знак. Печатницата си достави нови букви. Счупена буква. 3. Отделна част от текст на член или параграф в закон, правилник и др., отбелязана с буква. Член 2, буква „в“ гласи:... □ Буква по буква — буквално, съвсем точно и последователно. Държа на буквата — държа на формалната страна. Съобразен с буквата на закона — който отговаря точно на предписанието на закона.
|