|
бỳлка ж. 1. Девойка или жена, обикн. във венчално облекло, при встъпването ѝ в брак; невяста, младоженка. Запалиха свещите на полилея и под него се изправиха булката и младоженецът. Йовков. 2. Диал. Млада съпруга; невяста. Еньо заведе булката си в новата къща. Елин Пелин. || Свойско обращение към снаха в семейството. Дядо Либен повиква своята най-млада снаха и шепне ѝ на ухото: „Иди, булка, и налейте едно шишенце от най-хубавата ракия!“ Каравелов. 3. Диал. Омъжена млада жена изобщо. И булки и моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива. Елин Пелин. Булка върви из гора зелена. Нар. пес. || В съчет. със собствено име, образувано от мъжовото, напр. булка Иваница и др. Та сега ти, булка Лиловице, пак си остана саминка. Вазов.
|