|
бỳло1, мн. булà, ср. Тънко покривало, което се слага на главата на булка. А права там стои... / неотсрамената невяста с вит и свит над челото венец, и с було лик прикрит. П. П. Славейков. || Обр. Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир. Вазов. □ Вдигам (махам, свалям) булото някому (разг.) — показвам истинския му лик. Булото пада от очите ми (разг.) — виждам истината. Под булото на нещо (книж.) — под прикритието, под маската на нещо. Спускам (хвърлям) було върху нещо (разг.) — покривам нещо със забрава.
бỳло2, мн. булà, ср. Диал. Тънка ципа, която обвива червата у човек или животно.
|