|
бумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, несв. 1. Издавам тъп звук; тътна. Вълчан отиде до прозореца, поослуша се и разбра: играеха в кръчмата и подът бумтеше. 2. За огън в печка — буйно, шумно пламтя, горя. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина се носеше из стаята. Чудомир.
|