бỳнкер м. (англ.). 1. Воен. Здраво бетонно закритие за малка военна част, снабдено с картечници, оръдия и др. В дясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо ура: един от бункерите бе престанал да бълва огън. Вежинов. 2. Спец. При комбайн и др. — голям сандък за събиране на зърнени храни.
|