|
бунт, бỳнтът, бỳнта, мн. бỳнтове, бỳнта (сл. ч.), м. (нем.). Стихийно изразено масово недоволство срещу властта; размирица, метеж, въстание. Изведнъж се научаваме, че са се явили апостоли в някои места на Северна България и готвят народа към бунт. Йовков. Селски бунтове. Вдигам бунт. Потушавам бунт.
|