|
бỳря ж. 1. Много силен, стихиен вятър с гръм, светкавици и дъжд. Там буря кърши клонове, / а сабя ги свива на венец. Ботев. Бучеше грозна буря и стените пукаха под напора на вятъра. Елин Пелин. А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. Яворов. Който сее ветрища, бури ще жъне. Послов. Снежна буря. Морска буря. 2. Големи обществени вълнения, смутове, борби. Борбата е безмилостно жестока, / но в бурята ще бъдем пак със тебе, / народе мой, защото те обичахме. Вапцаров.
|