|
бỳтам, -аш, несв., прех. 1. Напирам със сила върху нещо, за да го приведа в движение; тикам, блъскам. Фучи фъртуната, нетърпеливо бута, / кат пътник закъснял, залостени врата. К. Христов. Васил Ваклин (бута пред себе си Едря) — Върви де, върви! Йовков. Оттук опълченците са бутали камъните въз налетелите по урвите неприятели. Вазов. Бутам кола. 2. Допирам се, докосвам се леко; побутвам. Майката буташе полека детето си да го разбуди. Елин Пелин. Малко по-настрана Гото Тонковичин буташе чича Венка и му думаше: — Я виж, я виж! Влайков. || Пипам, вземам. Не бутай тоя съд, разпукнат е. Вазов. Но зетят има пари. Остави. Тях да не ги бутаме. Йовков. 3. Диал. Бия мляко за масло. Бутам масло. бутаме се взаим. Те се събираха на купчини в ъглите, бутаха се и се смееха. Караславов.
|