бухàлка ж. Късо, плоско дърво, което служи за пране чрез удари. Колко свири, толкоз повеч / зле отива, / че се чуе до невести / на реката: / те забравят бухалките и платната. П. П. Славейков. 2. Прен. Воен. Ръчна граната с дървена дръжка.