бухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Издавам силен, глух шум. И морето пак / бухти и се катери като живо / по непристъпния гранитен бряг. К. Христов. Все по-глухо и тъпо бухтяха оръдията в далечината. Вежинов.