|
бỳца ж. 1. Къс от някакво вещество без определена форма. Шейничката си ази стягах / и, грижа що е без да знам, по мекий сняг с връстници бягах,/ и с буци биехме се там. Вазов. Давидко и Петър овчарят се стягаха, туряха във вулиите си хляб и по една бяла буца сирене. Йовков. Буца пръст. Буца сол. 2. Подутина на тялото; тумор. Въз челото му падат посивели сплъстени коси, към темето му се вижда голяма колкото яйце буца. Йовков. □ Заседна ми буца в (на) гърлото (разг.) — усещам тежест, стягане на гърлото при тежки душевни преживявания.
|