|
бỳча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Бода, набождам с остър предмет. Буча месо на шиш.
бучà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. Издавам глух и продължителен шум; боботя. А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. Яворов. Вършачката бучеше в хармана на Сенеберлията. Йовков. Падащата от бента вода бучеше страшно. Елин Пелин. □ Главата ми бучи, ушите ми бучат (разг.) — усещам шум в главата, в ушите.
|