|
бъ̀бря, -иш, мин. св. -их, несв, непрех. Говоря много и за незначителни неща; бърборя, дърдоря. Ненка се беше оживила, неуморно бъбреше и се смееше. Йовков. || Говоря сърдито; мърморя. Едно кафе няма кой да направи тука! — бъбреше старецът ядосано и повелително. Вазов.
|