бъ̀деще, мн. няма, ср. 1. Време, което ще настане след сегашното. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, / със поглед умислен, в бъдещето впит. Вазов. Бъдещето принадлежи на младежта. 2. Това, което предстои да се преживее, да стане. Иглика го слушаше доверчиво, детските ѝ мечти рисуваха едно чудно бъдеще. Елин Пелин. Светло бъдеще. Неясно бъдеще. □ В бъдеще, за в бъдеще — занапред. Имам бъдеще — имам добри изгледи за успех.
|