бълбòля, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Бълбукам. Бълболи си чешмата / през цеви оловни и тъмно в тишината, / като че някому приказва своя блян. П. П. Славейков. Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, три чучура, които бълболят и сипят студена като сълза вода. Йовков.
|