Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
б ба бд бе би бл бо бр бу бъ бю бя	бъблене бъблив бъбля бъбреж бъбрек бъбрековиден бъбрене бъбрече бъбречен бъбрив бъбривец бъбривка бъбривост бъбрица бъбря бъг бъда бъден бъдещ бъдеще бъдни бъдник бъднина бъз бъзак бъзвам бъзване бъзе бъзла бъзлив бъзливец бъзльо бъзна бъзов бъкам бъкане бъкел бъклица бълболене бълболя бълбукам бълбукане бълвам бълване бълвоч българан българеене българея се българизъм българин българия българка българо българомохамеданин българомохамеданка българомохамедански българоубиец българофил българофилски българофилство българофоб българофобски българофобство български българщина бълникам бълникане бълнувам бълнуване бълха бърборене бърборко бърборя бърбоча бърдар бърдо бърже бърз бързак бързам бързане бързей бързешката бързешком бързина бързичко бързичък бързо бързо- бързодействащ бързокрил бързопис бързописец бързоподвижен бързорек бързотечен бързоходен бързоходец бъркалка бъркам бъркам се бъркане бърканица бъркотия бърлога бърна бърнест бърникам бърникане бърсалка бърсане бърча бърчене бърченик бърша бъх бъхтам бъхтам се бъхтане бъхтаница бъхтя бъхтя се бъчва бъчвар бъчварски бъчварство бъша бъшене	българѝзъм, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. 1. Израз, свойствен само на българския език. 2. Българска особеност в чужд език.

Речник