бълнỳвам, -аш, несв., непрех. Говоря на сън или в болезнено състояние. Нощем тя спеше тежко и бълнуваше. Елин Пелин. || Прен. Мисля и говоря все за едно и също нещо, което желая; бленувам, мечтая, копнея. Всичките моми бълнуваха за него. Величков.