|
бъ̀рдо1, мн. бърдà, ср. Невисоко, въздълго голо възвишение всред равно място; рид, хълм. Пътят се издига и губи зад бърдото. Вазов.
бъ̀рдо2, мн. бърдà, ср. Част от тъкачен стан, през която са прокарани нишките на основата и с която се набива вътъкът. Основата е прокарана през нищелките. Остава да се прокара и през бърдото. Влайков.
|