Речник

бърз и (остар.) бръз, бъ̀рза, бъ̀рзо, мн. бъ̀рзи, прил. 1. Който се движи или се извършва с голяма скорост. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна. Йовков. Сплъстената му и никога нечесана коса се развяваше от бързия му ход. Елин Пелин. Бръз кон се стига, бърза дума не може. Погов. Бърз бяг. 2. Който се извършва, става в кратко време или следва в чести и кратки междини от време. Боляринът хвърли бръз поглед към вратата и към прозорците. Ст. Загорчинов. Зад него се чуха бързи, леки стъпки — настигна го Василена. Йовков. Такива бързи атмосферни промени са свойствени само на май месец. Вазов. По бързите и нервни движения и по гласа се виждаше, че старецът още е развълнуван. Вазов. Изведнъж из коридора се чуха бързи стъпки на човек, който тичаше буйно. Вазов. || Жив, игрив. Мелодията беше еднообразна, но бърза. Йовков. Бързо темпо. 3. Който трябва да се извърши незабавно, който не търпи отлагане. Тоя път той искаше да изненада злосторниците с бързи и решителни мерки. Йовков. Остави ме! Имам бърза работа. Бърза помощ. 4. Който извършва нещо, който се справя с нещо в кратко време; сръчен. Баба ти Минчовица беше такава пъргава, работна и бърза във всичко, както сега е пъргава и бърза и леля ти Гена. Влайков. || Който действа прибързано. Стоил право казва, търпение — спасение! Ти, Никола, затъ̀ си малко бръз. Йовков. Бързата кучка слепи ги ражда. Послов. □ Бърз влак — влак, който се движи с по-голяма скорост. Бърза телеграма — телеграма, която трябва да бъде предадена и връчена незабавно. На бърза ръка — набързо.