|
бъ̀рзей, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Бързо течение на река, обикн. при наклон. Най-после един бързей я откара близо до срещния бряг и селянката с много мъка допря ладията до земята. Вазов. || Място на река, гдето водата тече бързо. 2. Малка бърза рекичка. И бързеят шумеше тихо. Вазов. □ Запънал се като рак на бързей (погов.) — за човек, който упорито държи на своето.
|