бъ̀чва ж. Голям дървен съд за вино и под. с две кръгли дъна, направен от дъги и стегнат с обръчи. Годината беше плодородна, житниците пращяха от жито, бъчвите от вино, наляно неотдавна. Вазов. □ Мирише на бъчва (разг.)— за човек, който се е напил.