б
ба
бд
бе
би
бл
бо
бр
бу
бъ
бю
бя
| бяг
бягам
бягане
бяганица
бягство
бял
бялвам се
бялване
бялка
бялна
бяс
бясно
|
бял1, -а, -о, мн. бèли, прил. 1. Който има цвят на сняг, мляко и под. Противоп. черен. Той (старият вол) беше най-едрото животно в селото. Бял като пряспа сняг, с големи тъмнобисерни рога. Елин Пелин. || Побелял. От тия бели коси полъхваха спомени за друго време. Йовков. || Прен. За хартия — чист, неписан. Оставете бяло поле на листа. 2. С цвят, подобен, близък на цвета на сняг, мляко и др.; светъл. Я хайде, бяла българко, / хайде на Стамбул да идем. П. Р. Славейков. Бяло вино. Бели череши. Бяла раса. 3. Ясен, светъл, прозрачен. Виделината ставаше по-бяла и по-силна и зелените планини се усмихваха и погледваха радостно под лазурното небе. Вазов. Тая бяла тиха нощ, тия непознати и пусти места, огрени от месечината — всичко туй ѝ се струваше като някой чуден фантастичен свят. Йовков. 4. Истор. Който действа против съветската власт; контрареволюционен. Бяла армия. Бял терор. 5. Като същ. бял, мн. бèли — човек, който принадлежи към бялата раса. □ Бели кахъри (ядове) (разг.) — дребни, незначителни грижи. Бели нощи—в полярните области: нощи по време на най-голямото приближаване на полюса към слънцето. Бели пари за черни дни —спестени пари, за да се имат при нужда. Бели стихове (литер.) — стихове без рими. Бял лук (диал.) — чесън (Аllium sativum). Бял мъж (диал.) — вид ястие от прясно сирене и брашно. Бяла раса (антроп.) — раса със светъл цвят на кожата. Бяла смърт — смърт от замръзване. Вдигам бяло знаме — признавам се за победен; искам примирие. Излизам на бял свят (разг.) — а) За печатно издание — излизам от печат. б) Ставам достояние на обществото. На бялото казвам черно (разг.) — твърдя очевидна неистина; извъртам. Не виждам бял ден (разг.) — не виждам спокойствие, радост. По белия свят (разг.) — по земята, между човеците. Под бяло да легнеш, под бяло да се засмееш (клетва)— да умреш. Посред бял ден (разг.) — денем, когато е съвсем светло. Съшит с бели конци (разг.) — неумело прикрит, плитко скроен. Черно на бяло (разг.) — писмено доказателство; документ.
бя̀л2, -а, -о, мн. бèли, прил. Като епитет в названия на реки, селища, местности и др. Бели Искър. Бели Вит. Бяла Слатина. Бялата вода. Бели бряг.
|