Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
б
ба
бд
бе
би
бл
бо
бр
бу
бъ
бю
бя
бяг
бягам
бягане
бяганица
бягство
бял
бялвам се
бялване
бялка
бялна
бяс
бясно

бя̀лвам се, -аш се, несв., бя̀лна се, бèлнеш се, мин. св. бя̀лнах се и бèлнах се, св., непрех. 1. Ставам бял. Мъглата се вдигна и слънцето изскочи над планината. Дърветата се бялнаха от скреж. Кр. Григоров. 2. Изпъквам, откроявам се ярко с белотата си. Отначало нищо не се виждаше, след туй от ляво и от дясно се бялна снегът. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.