б
ба
бд
бе
би
бл
бо
бр
бу
бъ
бю
бя
| бяг
бягам
бягане
бяганица
бягство
бял
бялвам се
бялване
бялка
бялна
бяс
бясно
|
бяс1, бесъ̀т, бесà, мн. няма, м. 1. Смъртоносна заразна болест у животни, обикн. у кучета, която чрез ухапване се предава и на човек. 2. Прен. Дива ярост, злоба; лудост. Изпадам в бяс. Хвана ме бяс.
бяс2, бесъ̀т, бесà, мн. бесовè, бя̀са (сл. ч.), м. В суеверните представи — зъл дух, дявол. О, мисъл... / що си ти? Ангел или бяс? Вазов. В Цека бяс влезнал е, думат / старците изкусни. Вазов. □ За какъв бяс (разг.) — при нещо безполезно: защо.
|