|
вàда ж. 1. Изкуствено прокарана рекичка, с която се отвежда вода за каране на воденица и под. или за напояване. Един ден Стефан излезе от воденицата с мотика на рамо и тръгна да поправя вадата. Йовков. Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада. Влайков. 2. Малка рекичка, поточе. Извива се и кърши край плета / нататък вада, бърза и се пени. П. П. Славейков.
|