|
вàйкам, -аш, несв., непрех. Остар. Вайкам се. О, мамке! Гълъбчето ми — вайкаше отчаяно тя. Вазов.
вàйкам се, -аш се, несв., непрех. Гласно изразявам болка, скръб или недоволство; тюхкам се, оплаквам се, ридая. Добрата майка вайкаше се жално, — / ... / за падналия си във боя син. Вазов. Не ще проклинам, / няма да се вайкам, / защото все пак, знам, ще се умира. Вапцаров.
|