|
вàкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прил. Диал. 1. За овца или друго животно — бял с черни петна около очите. Едно стадо овце с агнетата си, доста големички вече, пасяха край пътя — все черни агънца, само тук-таме някое съвсем бяло или вакло. Йовков. 2. За човек — с черни очи и вежди; черноок. Той видя, че ония, които вечеряха на масата, бяха един рус момък и една вакла девойка. Вазов.
|