|
вàрдя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. (итал.). 1. Пазя, охранявам. Надвечер Спас, един от осемте опълченци, които вардеха моста, поседна отвън на пейката. Йовков. || Разг. Внимавам. Ако изгубиш писмото, турците ще дойдат и ще ме заколят. Варди, гълъбче! Вазов. 2. Причаквам, дебна. Онбашията предпочете да го варди на вратите, а не да го хване в черквата. Вазов. вардя се непрех.
|