вая̀тел, -ят, -я, зв. -ю, мн. -и, м. Лице, което вае; скулптор. Чрез мощни удари връх мраморна грамада / ваятел се сражава със грубо естество. Михайловски. Историята на изкуството не споменува името ни на един ваятел римлянин. Величков.