Речник

взèмам и взѝмам, -аш, несв.; взèма, -еш, мин. св. взех и (диал.) вземàх, прич. мин. страд. взет, св., прех. 1. Поемам в ръце; хващам, улавям. Огнянов се наведе, взе детето и мина напред. Вазов. При тия думи на брат си Еньо се наведе, взе ръката му и я целуна. Елин Пелин. Стреснат в съня си, той тичаше насам-нататък, вземаше едно, оставяше друго. Йовков. Фелдшерът го взе под ръка и те излязоха навън. Йовков. 2. Отнасям със себе си; отвеждам. Ладията беше на оня бряг и селяните чакаха нетърпеливо да се повърне, за да ги вземе. Вазов. След сватбата свирците, които бяха от друго село, взеха и Скореца със себе си и тръгнаха по сватби из околните села. Елин Пелин. Той взе настрана дяда Моска и дълго приказва с него. Йовков. Вземат ме нощеска от къщи и ме закарват в конака. Вазов. 3. Приемам, получавам, придобивам. Четете да знайте що в стари години / по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран, / и от царе славни вземали са дан. Вазов. Най-после стражарят го принуди да вземе щедрото възнаграждение. Вазов. В каруцата има сено, постели си. Кирия няма да ти взема. Елин Пелин. || Снабдявам се. И въглища за зимата ще ви дадат, и разни неща на изплащане можете да вземате. Св. Минков. || Снабдявам се срещу заплащане; купувам. Иди вземи хляб от фурната. 4. Отнемам. Какво народно в него има, / когато всеки ден, / без капка свен, / той залъка народен взима? Смирненски. 5. Завладявам, превземам, завземам. Гурко беше взел Шипка и минал с нашите соколи опълченци през Стара планина. Вазов. 6. Оженвам се за някого. Умря жена му, но той взе друга, млада. Йовков. Ако ми Радка не дадат, / аз по-малката ще взема, / по-малка и по-хубава. Нар. пес. 7. В съчет. с да и друг глагол — почвам, започвам. Тълпата нададе вик и взе да бяга уплашена. Вазов. Песента взе да я дразни. Влайков. 8. Разг. В съчет. с че, та — за подчертаване действието на втория глагол и за изразяване на известна неочакваност на това действие. Лани тука един влах бе дошъл — пък аз вземах че го вързах. Вазов. И взех че скроих друг план. Йовков. Както играеха, взеха че се сбиха. 9. В съчет. със съществителни — провеждам, осъществявам това, което изразява съществителното, напр. вземам в плен — пленявам, вземам посока (направление, курс) — отправям се, вземам преднина — изпреварвам, вземам решение — решавам. вземам се и взимам се, взема се възвр. и страд. Пусни! Сърцето силом се не взема. П. П. Славейков. □ Взел-дал (разг.) — а) Останал със същото, без да спечели нещо. Взел Кольо — дал Кольо. б) Съсипан, свършен; няма да го бъде. Вземам влак (разг.) — качвам се във влак, отпътувам с влак. Вземам връх (превес) — надвивам. Вземам жертви — ставам причина за загиването на мнозина. Вземам живота (главата) на някого (разг.)— лишавам от живот, убивам някого. Вземам за почест (воен.) — заставам мирно с оръжие в ръце. Вземам здравето някому — пребивам някого. Вземам изпит (разг.)— завършвам успешно изпит. Вземам мнението на някого — допитвам се до някого. Вземам мерки — погрижвам се. Вземам мярка — премервам как да скроя и ушия. Вземам на око някого (разг.) — държа сметка за постъпките на някого. Вземам на подбив (на смях) някого — подигравам някого. Вземам някого за (вместо) другиго (разг.) —- припознавам се. Взех го за министъра. Вземам някому думата от устата (разг.) — избързвам да кажа нещо, което друг е имал намерение да каже. Вие взехте думите ми из устата. Аз имах да ви направя същата молба. Вазов. Вземам под наем — наемам. Вземам под свое покровителство (защита) — покровителствам. Вземам почин (инициатива) — пръв предлагам или предприемам нещо. Вземам предвид — съобразявам се (с нещо). Вземам пример (урок) — поучавам се (от някого или от нещо). Вземам присърце (разг.) — а) Върша, възприемам с желание, с готовност. б) Тревожа се много. Вземам си белята (разг.) — създавам си неприятности. Вземам си думите назад (разг.) — отричам се от нещо, което съм казал. Вземам си сбогом — сбогувам се. Вземам страна (разг.) — присъединявам се към мнението на някого. Вземам ума (разг.) — слисвам, смайвам. Вземи единия, та удари другия (разг.) — какъвто единият, такъв и другият; и двамата не ги бива. Да го вземат дяволите (мътните) —- клетва. Да имаш да взимаш (разг.) — не съм съгласен, не е така. За какъв ме вземаш (разг.) — за какъв ме смяташ. Не вземам от дума (разг.) — упорствам.