взèмане1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вземам и от вземам се. □ Вземане-даване (разг.) — а) Сметки между двама. б) Общуване. Да нямаш вземане-даване с него.
взèмане2, мн. -ия, ср. Обикн. мн. взèмания. Пари, които човек, учреждение, организация и под. имат да получава. Хаджи Павел почва да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания. Влайков.
|