Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
взаимен
взаимно
взаимност
взаимо
взаимодействам
взаимодействие
взаимоотношение
взаимосвързан
взвод
взводен
взема
взема се
вземам
вземам се
вземане
взидам
взиждам
взиждане
взимане
взирам
взиране
взискателен
взискателно
взискателност
взлом
взор
взра се
взрив
взривен

взèмане1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вземам и от вземам се. □ Вземане-даване (разг.) — а) Сметки между двама. б) Общуване. Да нямаш вземане-даване с него.

взèмане2, мн. -ия, ср. Обикн. мн. взèмания. Пари, които човек, учреждение, организация и под. имат да получава. Хаджи Павел почва да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания. Влайков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.