в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| взаимен
взаимно
взаимност
взаимо
взаимодействам
взаимодействие
взаимоотношение
взаимосвързан
взвод
взводен
взема
взема се
вземам
вземам се
вземане
взидам
взиждам
взиждане
взимане
взирам
взиране
взискателен
взискателно
взискателност
взлом
взор
взра се
взрив
взривен
|
взрив, взрѝвът, взрѝва, мн. взрѝвове, м. (рус.). 1. Избухване на леснозапалими вещества, съпроводено от гръм и разрушения; експлозия. Оглушителен взрив. 2. Избухливо вещество; експлозив. Ще изкопае в основата на канарата обикновена пещера, ще разшири краищата ѝ под формата на буквата „Т“, ще напълни вътрешността ѝ с взрив и ще циментира входа на пещерата. Караславов.
|