взрѝвен, -вна, -вно, мн. -вни. Прил. от взрив; избухлив. Взривно вещество. Взривни материали. || Който се движи с взрив; реактивен. Летял бих / със пробна машина в небето, / бих влезнал във взривна ракета самичък, / бих търсил / в простора / далечна планета. Вапцаров.
|