|
вид1, видъ̀т, видà, мн. вѝдове, вѝда (сл. ч.), м. 1. Изглед, външност. Пред внушителния вид на този старец дядо Недко неволно се смути. Йовков. Родопите нямат строгия и горд вид на Рила. Вазов. Овошките, буйно листнали, даваха на всички дворища в Бяла Черква празничен вид. Вазов. Тържествен вид. 2. Присъствие, наличие. Видът на други живи хора в такъв пущинак е истинска радост. Вазов. 3. Остар. Гледка, изглед, пейзаж. Те живееха в наета къща, отгдето се отваряше прекрасен вид на Родопите. Вазов. □ В завършен вид — готов. Във вид на — подобно на, като. Реката се разливаше тук като блато, опасваше във вид на сърп подножието на хълма. Ст. Загорчинов. Той го каза във вид на шега. Давам вид — давам да се види, да се разбере. Не даде вид, че страда. Давам (си) вид — преструвам се. Той ту скептично поклащаше глава, ту пренебрежително свиваше устни, изобщо, даваше си вид, че той е първият познавач на тия работи. Йовков. Един вид — нещо като. Тази песен беше тогава един вид българска марсилеза. Вазов. Имам вид на — изглеждам, приличам на. Той имаше вид на човек, който не чуваше и не разбираше нищо от онова, което се говореше сега за него. Вазов. На вид —външно, привидно. Здрав на вид.
вид2, видъ̀т, видà, мн. вѝдове, вѝда (сл. ч.), м. 1. Обикн. мн. вѝдове. Филос. Подчинено понятие, което влиза в състава на друго, по-общо — род. || Неща или явления от един и същ род, които се различават по някои качества или прояви; разновидност, тип, подразделение. В пруста са окачени по стените различен вид пушки. Каравелов. Литературен вид. 2. Биол. Група растения или животни, които произхождат от общ биологичен род и се отличават по някои свои характерни особености. Над върховете се вият разни видове орли. Вазов. С любов и старание той отглеждаше цветята в градината и особено обичаше белите рози, от които тук е насадил различни видове. Елин Пелин. 3. Езикозн. Граматична категория, с която се изразява дали действието е завършено или незавършено. Свършен вид на глагола. Глагол от несвършен вид.
|