|
вѝден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Който се вижда, който може да се види. Най-видните неща най-често недовижда човек. П. П. Славейков. 2. Който изпъква над другите; личен, изтъкнат, бележит. Той се срещна с всички по-видни селяни. Йовков. Виден учен. Виден поет. || Важен, значителен. Гороломов играеше видна роля вече в съветите, гдето се решаваха съдбините на страната. Вазов. □ Видно е — вижда се, явно е, личи. На видно място — на лично място.
|