|
вѝе, вин. вас, кратка форма ви, удвоено вас ви; дат. вам (остар.), кратка форма ви, удвоено вам ви (остар.), лично местоим. 2 л. мн. 1. Означава лицата, към които се обръща този, който говори. Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песня. Вазов. Лукави станахте вие. На вас така ви се чини, ама то не е така. Елин Пелин. Ще да пия напук врагу, / напук и вам, патриоти. Ботев. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий развихрени предтечи на безоблачните дни. Смирненски. Добър ви ден! — поздрави тя. Йовков. 2. Учтива форма за обръщение към отделно лице. Вие сте ми ръководител и образец. Вазов. □ Вас в съчет. у вас, към вас, до вас, по вас, при вас — вашият дом, край. Късни нощи, а пък още / свещ у вас гореше. Яворов. Я иди до вас та виж дали се е върнала майка ти. Влайков. Какво ново-вехто има по вас? Вазов.
|