Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
в в- ва вб вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вх вц вч вш въ вя	ви вибрационен вибрация вибрирам вибриране вид виделея виделина видело виден видение видеоигра видим видимо видимост видиотя видиотя се видиотявам видиотявам се видиотяване видня видов видовден видоизменен видоизменение видоизменя видоизменявам видоизменям видообразуване видра видров видя вие виелица виене виенски виж виждам виждам се виза византиец византийка византийски византийщина византолог византология византоложки визирам визиране визита визитация визитен визитирам визия визуален визуализация визуализирам вик викало викам викам се викане виканица викарий виквам викинг викна виком вила вилает вилаетски вилица вилка вилнеене вилнея вилообразен виме вимест вина винаги винар винарка винарски винарство винен винетка винителен винкел вино виноват виновато виновен виновник виновница виновно виновност винопиец винопродавец винопроизводител винопроизводителен винопроизводителски винопроизводство виночерпец вински винт винтов винтовка винтяга винтяжен винце виня виола виолетка виолетов виолонист виолонистка виолончелист виолончелистка виолончело випуск вир вирвам вирване виреене вирене вирея вирна вирнат вироглав вироглавец вироглавка вироглавство вироглавщина виртуоз виртуозен виртуозка виртуозно виртуозност вирус вирусен виря виря се вис висене висилка висина висна висок високо високо- високоговорител високомерен високомерие високомерно високопланински високопоставен високопреосвещен високопреосвещенство високопреподобие високосен високоскоростен високостеблен високоуважаван високоуважаем високочестотен висота височайши височество височина височинка височък висулка висш висшист висшистка вися висящ вит витаене витамин витаминен витаминозен витая вител витийски витийствам витийство вития витло витлообразен витлообразно виторог виторожка витрина витриол витяз вихрен вихрено вихрогон вихрогонен вихрогонче вихром вихрушка вихър виц вице вишегласие вишна вишнап вишнев вишнен вишновка вия вия се виявица	вѝждам, -аш, несв.; вѝдя, -иш, мин. св. видя̀х, пов. вѝж, вѝжте, прич. мин. св. деят. видя̀л, -а, -о, мн. видèли, св., прех. 1. Възприемам нещо чрез зрението си. Ти не виждаш хубаво: намери си очилата. Вазов. Ще вляза тихо, кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя. Вапцаров. Дълго време Лепо не беше я виждал и сега сърцето му неудържимо се мяташе в гърдите. Елин Пелин. Аз все се питам къде се губиш, не те виждам. Вазов. \|\| Представям си. Като вълшебна реч таз песен ми отвива / от тия чудни дни завесата мъглива / ... / Балкана виждам аз — в шеметни висоти / изстъпват връх до връх и дивни, и замайни. П. П. Славейков. 2. Прен. Придобивам, получавам, спечелвам. Откак сме излезли, троха хляб не сме видели. Вазов. Барем докле са дни да видя и аз отмяна, на унуче да се порадвам. П. П. Славейков. И аз да видя пари за труда си. 3. Прен. Разбирам, схващам. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и хвърлят се с песен в свирепата сеч, / като виждат харно, че умират веч. Вазов. 4. Прен. Изпитвам, преживявам. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора. Йовков. А той има за какво да разправя. Той е виждал и знае много. Влайков. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Послов. 5. Погрижвам се, помислям. Почакайте, ще видя, ще намеря малко хляб. Йовков. Трябва да видим и за пътни разноски на пратеника си, каза учителят. Вазов. Кога ще заминете? — Ще видя. □ Виждам бял свят (разг.) — раждам се, появявам се на свят. Да видя свят (разг.) — да се срещна с хора, да посетя далечни места. Да ти видя гърба (разг.) — иди си, махни се. Догдето ти очи видят (разг.) — много надалеч, нашироко. Когато си видиш врата (разг.) — никога. Кого где видя (остар.) — безразборно кого. Разпитваше кого где види. Кой накъдето види (разг.) — по всички посоки. Където (накъдето) ми видят очите (разг.) — без определена посока. Не го е видет (диал.) — не се вижда. Очите му до ден днешен не съм виждал (разг.) — не го познавам. Ще види и ще пати (разг.) — ще преживее много мъки, изпитания. Ще му видя сметката (работата) (разг.) — ще се разправя с него, ще го убия, унищожа. Ще си видим сметките (разг.) — ще си разчистим сметките, ще се разплатим.

Речник