|
вѝквам, -аш, несв.; вѝкна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Прех. и непрех. Викам веднъж или повече пъти по веднъж; извиквам, провиквам се. Ще викнем ний: хляб или свинец. Ботев. Чу ли какво ти рекох? — викваше ми след малко той отдолу. Йовков. || Започвам да пея; запявам. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея. Ботев. Някои от момите викват весела песен. Влайков. 2. Непрех. Скарвам се; крясвам, изкрещявам. Той намръщи чело и сърдито я изгледа. Идеше му да ѝ викне, както той си знае. Влайков. || Проявявам силно недоволство; възнегодувам. Против него е викнал целият град. 3. Прех. Повиквам, извиквам. Вечерта, преди да тръгне, Войка го викна при воденицата и много плака. Елин Пелин.
|