|
вѝла1 ж. Дълъг огладен прът с два или повече рога, за прибиране на сено, слама и др. Леко и сръчно премяташе той желязната вила и разпръсваше купчинките равномерно по нивата. Влайков. Двоерога (троерога) вила.
вѝла2 ж. (лат.). Къща извън града, обикн. за летуване. Спокойните и кокетни вили стърчаха из долинките или по стръмнините на зелените и вълнообразни бърда. Вазов.
вѝла3 ж. Самовила, самодива. Героите на тия песни са полубожествени същества: вили, самовили, юди, змейове, вещици. П. П. Славейков.
|