вилнèя, -èеш, мин. св. вилня̀х, прич. мин. св. деят. вилня̀л, -а, -о, мн. вилнèли, несв., непрех. 1. За вихър, буря — бушувам. Вихърът вилнее в полето / и прокоба зла реди. П. П. Славейков. 2. Действам безотговорно; върлувам. В онези, потънали в мрак и тревога години, / когато в Русия вилнееше бясно врагът — / … / следяхме борбата на нашия северен брат. Багряна. 3. За деца — играя буйно, шумно; палувам, лудувам. Децата вилнееха на двора под усмихнатия поглед на хаджията. Вазов.
|