винòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който има вина, който се е провинил в нещо. Оставете на спокойствие човека. Той не е виновен за нищо. Йовков. Чувствам се виновен за нещо. Виновен съм в (за) нещо. Признавам се за виновен в нещо. 2. Който изразява вина. Виновна усмивка. Виновен поглед. 3. Като същ. виновният м., виновната ж. — лице, което се е провинило в нещо; виновник. Виновният призна кражбата. Йовков. Виновната ще бъде наказана.
|