вир, виръ̀т, вирà, мн. вѝрове, вѝра (сл. ч.), м. 1. Дълбоко място в река или поток. Сребропенестите вълни весело се пляскат о камъните, скачат от ниски канаристи прагове, въртят се и кипят във вировете. Вазов. Цветни водни кончета се виеха в кръгове по гладката повърхност на вировете. Ем. Коралов. 2. Нарочно заградено дълбоко място за събиране на водата от река и др. Капка по капка вир става. Погов. □ Вир-вода (разг.) — съвсем мокър. Заудря бясно проливен дъжд, който ни къпа немилостиво в продължеше на два часа. Пристигнахме сломени, вир-вода на Костенецката баня. Вазов.
|