|
вѝрвам, -аш, несв.; вѝрна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вѝрнат, св., прех. Виря веднъж или повече пъти по веднъж. Пасеше (еленът) по цяла нощ, ала беше неспокоен, страхлив и от всеки шум трепваше и вирваше глава. Ем. Станев. вирвам се, вирна се сред. □ Вирвам глава — а) Ставам горд, надменен. Вирнал глава, не види где стъпва. П. Р. Славейков. б) Ставам непокорен, бунтувам се. Много си е вирнал главата. Йовков. Вирнал нос — възгордял се.
|